Защо пришълците напускат Монако?

Преди 30 години Джон (не е истинското му име), „пенсиониран рекламен агент“ от Великобритания, се установява в Монако със съпругата си. Жилищният пазар в княжеството, известно с ниските си данъци, по онова време е в застой и двойката наема апартамент от 350 кв. м на булевард „Принцеса Грейс“, който днес е една от най-скъпите улици в света, пише Financial Times.

По онова време апартаментът му струва около 5 хил. долара на месец. „Приземен етаж, малка градина, три стъпала до огромен басейн. Собственикът искаше да ми продаде жилището за 6 млн. долара, а аз му казах, че е луд“, разказва Джон.

„Повишаването на наема стана абсурдно – съпругата ми просто не можеше да понася как прахосваме парите си. Освен това според законите в Монако наемателите нямат почти никакви права. Независимо как сте ремонтирали или обновявали, длъжни сте да върнете имота в същия вид, в който сте го заварили, което означава, че в повечето случаи губите тримесечния си депозит“, казва той.

Променящият се характер на Монако също дразни Джон и приятелите му. Още шест семейства са последвали примера му и са се преместили от Монако на Каймановите острови. Безкрайното строителство превръща централния квартал в Монте Карло, където се намират казиното в стил „Бел епок“ и опера, в шумна строителна площадка, казва той. На булевард „Грейс Кели“ Agence des Ambassadeurs продава тристаен апартамент за 21,9 млн. евро. В Монте Карло Prestige Property Group продава четиристаен апартамент за 18,9 млн. евро.

„Днес строителството е навсякъде, а това затруднява придвижването“, казва друг местен жител, Лий (също не е истинското му име). “Паркирането е мисия невъзможна – повечето сгради нямат собствен гараж, а ако искате да наемете, трябва да се запишете в дълъг списък с чакащи“, споделя той. Лий пристигнал през 2005 г. със съпругата си и двамата си сина от САЩ след успешна финансова кариера, която му позволила да се пенсионира още в края на 30-те си години.

Строителният бум в Монако намира израз и в продажбите на нови жилища. През 2018 г. са били продадени рекордните 72 имота, което е ръст с 44% спрямо 50 през 2017 г., когато също беше достигнат исторически връх. Новите жилища като дял от общите продажби са нараснали от 4 на сто през 2013 г. на 14% миналата година, сочи анализ на консултантската компания Savills на официални данни. Продължава строителството на проекта Le Portier на стойност 2 млрд. долара, който цели отвоюването на 60 декара от Средиземно море до 2025 г.

Бумът на продажбите показва, че за мястото на всеки човек в по-напреднала възраст, който е отегчен от разрастването на Монако, има множество заможни хора на 30 или 40 години, които искат да го заемат. За тази група, която пристига от  големи градове в света, трафикът, шумът и крановете в Монако са приемливи, казва Едуард де Малет Морган от консултантската компания Knight Frank.

“Мнозина идват, за да работят в бързо разрастващия се сектор на финансовите услуги в Монако“, който включва предимно семейни компании и хедж фондове, обслужващи най-богатите жители на княжеството, допълва Морган. Други искат да прибавят жилище в Монако в глобалния си портфейл от домове. „Когато пристигнах, Монако беше пълен с хора, натрупали няколко милиона, сега говорим за стотици милиони, дори за милиарди“, казва Лий.

Един от градовете, които предлагат бягство от строителния шум, е Фонвией. Разположен в южния край на Монако, този квартал е относително нов, също отвоюван от морето през 70-те години на миналия век, така че няма нужда от добавянето на нови апартаменти. Разстоянието от центъра на Монако, по-спокойният начин на живот и изобилието от зеленина го правят популярен избор за семействата, казва Ирене Люк, който ръководи Savills в Монако. Кварталът разделя жителите на Монако на хора, които обичат спокойствието, и такива, на които им липсва действието – кафенета, барове, ресторанти.

Карибските жители на княжеството имат много причини да изпитват носталгия, споделя Джон. „Блясъкът, концертите в Sporting Club, звездите, лесният достъп до коронованите особи, близостта до Франция и Италия, възможностите за добро образование за семействата с деца“, посочва той. Но двамата със съпругата му не планират да се завърнат. „Принц Албер заложи 100 евро, че ще се върнем. Все още не е платил“, казва Джон.